Никола Минев - Китарист и Лютиер

Никола Минев е един от пионерите на класическата китара в България. Първият български китарист, изнесъл самостоятелен концерт в Камерна зала "България" на 11 февруари 1987 г., записан от Радио София, програма "Христо Ботев" ( МР3 - РАДИОРЕПОРТАЖ ).
Концертен изпълнител със стотици редовни солови концерти у нас (кратък списък и още - афиши от концерти), както и над 200 Музикално - възпитателни концерти в училищата из цялата страна, всички организирани от Държавно Обединение "Музика", така и в чужбина, и още в дуети Цигулка и Китара, Виолончело и Китара, Флейта и Китара, Глас и Китара, Пиано и Китара, солист на Камерни състави и Оркестри.

Дългогодишен преподавател, възпитал множество китаристи. Допринесъл според силите си и въпреки пречките и ограничените възможности на едно отминало време, за полагането на професионалните основи на развитието на класическата китара в Българияи и сравнително доброто ниво, на което е тя сега в момента. Едновременно с това и лютиер, конструирал над 200 нови класически китари, известни у нас и много други страни по света със силата на звука си, богати темброви и динамични възможности, дълготраен и пробивен звук, изключително подходящи за големи концертни зали, извънредно удобен и лек при свирене гриф.

Конструира класически китари вече 38 години. Причината за това е неудовлетвореността му от качеството на звука и неудобните инструменти, с които свири. В началото разглобява китарите на приятели - музиканти и променя цялата им конструкция. През 1973 година се осмелява да конструира изцяло първата си китара на базата на натрупан вече опит. Въпреки че я направя лично за себе си, получава се така, че веднага я купуват. Впоследствие всяка нова китара, която прави все уж за себе си, е пожелавана и придобивана от друг музикант.

Концертиращите в България чуждестранни китаристи любезно и с голямо доверие предоставяха своите инструменти на Никола Минев за да ги изучава. Това бяха Пако Карбонел (Испания), Раул Малдонадо (Аржентина - Франция), Мигел Анхел Жироле (Аржентина) и други. През 1979 година е на Международния Китарен Фестивал в град Естергом (Унгария), където световно известни изпълнители свирят на негови китари и дават много обнадеждаващи оценки. Между тях са Лео Врауер (Куба), Костас Котсиолис (Гърция) и Дейвид Ръсел (Англия - Испания). Гостуващите по-късно в България китаристи по два и повече пъти, като Ирма Костансо (Аржентина), Мигел Анхел Жиролет, Лео Брауер и други, го насърчават още повече. И така до 1992 година - успоредно с концертната му и преподавателска дейност, конструира над 60 инструмента, предимно за България, Гърция и Сърбия.

Оценявайки професионализма на Никола Минев, тогавашната Суперинтендант на Фондация Карлос Гомес - Мария да Глория Бульоза Капуто, го поканва да основе Ателие в Консерваторията към Фондацията в град Белем, щат Пара - Бразилия, осъществявайки поддръжка и реставрация на над 300 щрайхови инструмента и обучение на бразилски ученици в лютиерство. Предоставена му е и пълната възможност и условия, в продължение на 11 години, за изследване и експериментиране на амазонските дървесни видове, които биха били подходящи за конструиране на различни музикални инструменти и отделни детайли за тях. Така, бидейки в джунглата на Амазония, изследва непознат за музикалния свят вид бразилски палисандър (Jacaranda - Dalbergia Spruceana Bth.), който се оказва по-акустичен от известният бразилски рио-палисандър (Dalbergia Nigra). От този прекрасен материал конструира много класически китари за цяла Бразилия, Аржентина, САЩ и Япония. Както и терц - китари, собствен осъвременен модел, така и типичният бразилски музикален инструмент Кавакиньо (Cavaquinho).

От 2003 година Никола Минев е отново в София, продължавайки да конструира класически китари от този превъзходен палисандър.

За Никола Минев в книгата на Севдалин Стефанов "Класическата китара във Варна"

Никола Минев е един от пионерите на класическата китара във Варна, който допринася за полагането на професионалните основи в развитието на инструмента в България. Дългогодишен преподавател, обучил и възпитал много китаристи. Концертен изпълнител с многобройни солови концерти у нас и в чужбина. Участва в дуети с цигулка, виолончело, флейта, пиано, глас и китара. Солист е на камерни състави и оркестри.

Никола Атанасов Минев е роден на 11 юли 1944 г. в село Зая, близо до Дряново. На 14 години започва да свири на мандолина, а по-късно и на китара. През 1968 г. заминава за Москва, където усъвършенства професионалното си майсторство при Александър Иванов - Крамской. След завръщането си в България се установява във Варна, където започва работа като преподавател и концертен изпълнител. През 1971 г. осъществява първите си записи в Радио Варна.

Никола Минев живее в гр. Варна в периода 1968-1984 година. Изявите му привличат вниманието на ръководството на ОД „Музика” - Варна и през 1979 г. той е включен в концертната програма на дружеството. Участва редовно в „Лирични понеделници”, свири в „Дуо виолончело и китара”, като солист на камерен ансамбъл, сътрудничи в театъра.

Осъществява поредица от концерти: „Дом народен флот” (20.12.1979 г.); зала „Корабостроител” (17.03.1981 г.); зала „Дом народен флот” (18.12.1986 г.) и други. Концертите на Никола Минев предизвикват истински възторг сред публиката. Изпълнява творби на най- добрите композитори за класическа китара и транскрипции от други инструменти за китара. Има стабилна техника и притежава отлично самообладание като изпълнител.

Наред с редовната концертна дейност Никола Минев изнася и многобройни концерти в училища и техникуми, където освен като отличен интерпретатор изпъква и като добър лектор, съумял да прикове вниманието на ученическата аудитория с увлекателни разкази за особеностите на инструмента и изпълняваните автори. В този период прави и първите си опити в областта на лютиерството, търсейки по-добър звук и удобство при свирене.
В периода 1984 - 1992 г. Никола Минев живее и работи в София, където продължава концертната си и лютиерска дейност.



Отзиви за концерти на Никола Минев

„На 11 февруари 1987 г. един сравнително рядък за нашите музикални подиуми инструмент-класическата китара-привлече вниманието на столичната публика. Никола Минев, чието изкуство е познато и ценено у нас и в чужбина, изнесе концерт в камерната зала „България”.
„Той изпълни творби от Джулиани, Моцани, Таррега, Вила-Лобос, Албенис, Гранадос и други. (В ефир звучи „Андалуски танц” No. 5 от Енрике Гранадос).”
„Класическата китара е инструмент, подходящ за истинска камерна атмосфера и Никола Минев очевидно владее изкуството да създаде интимен контакт със слушателя. (Звучи „Кубински танц”) Това беше „Кубински танц”, изпълни Никола Минев.”

Радио „Христо Ботев”, рубрика „Музикални хоризонти”, 12 февруари 1987 г., 21:30 ч.

Четири концерта в Кюстендил и Дупница, 4 и 5 март 1986, 21 и 22 януари 1987 година. За да се усети истинската атмосфера на изпълнителското изкуство на Никола Минев, трябва да си сред публиката - многобройна, възторжена, умееща да цени реалните стойности на този жанр.
Прелестна звучност, деликатни нюанси, високо изпълнителско изкуство... Изказвам своята благодарност на този забележителен изпълнител.”

Г. Георгиев, директор на ОД „Музика” - Кюстендил

„Два концерта на Никола Минев във Великотър- новски окръг, на 15 декември 1986 г. в гр. Свищов и на 16 декември 1986 г. във Велико Търново. Блестящо изпълне- ние, висок професионализъм, разнообразен репертоар… Публиката го дари с много аплодисменти... С голямо удоволствие бихме организирали още концерти на Нико- ла Минев в нашия окръг…”

И. Узунов, директор на ОД „Музика” - Велико Търново

Програма (Рецитал на 18 декември 1986 г. в концертна зала на ДНФ - Варна)

I

Г. Санс: - Павана
- Еспаньолета
- Сарабанда
- Галярда и Виляно
- Рухеро и Парадетас
М. Джулиани: - Тема и вариации (Лендлер)
Х. Феррер: - Капричио
Х. Аркас: - Болеро (Лос Панадерос)
Е. Вилла-Лобос: - Прелюдии № 1, 3, 4

II

Фр. Таррега: - Спомени за Аламбра
- Арабско капричио
Е. Гранадос: - Андалуски танц
И. Албенис: - Астуриас (Легенда)
Анонимно: - Кубински танц
М. Льобет: - Каталонска песен (Завещанието на Амелия)
К. Рисути: - Аржентински танц "Милонга"
Р. Пипо: - Песен и Танц №1

Концерти с Камерен оркестър "Аркадия": 2 концерта в зали 5 и 7 на НДК - София, 2 концерта в Пампорово, 1 концерт в Самоков; 1 концерт в Перник с Камерен оркестър „Орфей” с диригент Райчо Христов (всички през 1987 г.)

Антонио Вивалди

Концерт за китара и оркестър
1 - Allegro giusto
2 - Largo
3 - Allegro

Солист: Никола Минев

Никола Атанасов Минев прави първите си опити в областта на лютиерството, търсейки по-добър звук и повече удобство при свирене. Започва с ремонти, а по-късно разглобява собствения си инструмент и преправя цялата му конструкция. Първата си китара изработва през 1973 година. Този инструмент, както и следващите няколко, са закупени от различни български китаристи и това го насърчава да продължи работата си. Започва да обогатява знанията си, изучавайки инструментите на много от гостуващите в България китаристи, между които: Пако Карбонел, Раул Малдонадо, Мигел-Анхел Жироле и други.
През 1979 г. представя две свои китари на фестивал в Естергом (Унгария), където музиканти от различни страни, между които Лео Брауер, Костас Коциолис, Дейвид Ръсел и други, дават добри отзиви за тях. Това го стимулира да се отдаде изцяло на китарното лютиерство.
В периода 1984 - 1992 г. Никола Минев живее и работи в гр. София, където създава около 60 китари.
През 1992 г. той е поканен от фондация „Карлос Гомес” да основе лютиерско ателие в консерваторията към фондацията в гр. Белем (Бразилия), в което да се ремонтират всички видове класически струнни инструменти и да се обучават ученици на лютиерство.

Наред с поддръжката на около 300 инструмента, той има възможността да изработва и собствени, като освен китари започва да прави и цигулки, лъкове за щрайхови инструменти, терцкитари и кавакиньо (мини китара). Престоят в Бразилия му дава възможност да изследва амазонските дървесни видове, подходящи за изработване на различни инструменти. Така в джунглата на Амазония изследва непознат за музикалния свят вид бразилски палисандър (Jacaranda - Dalbergia Spruceana Bth.), който се оказва по- акустичен от известния бразилски рио-палисандър (Dalbergia Nigra Bth.).
Никола Минев представя свои инструменти на изложба на класически китари в Сао Паоло. Малко преди завръщането си в България през 2003 г. организира конкурс с награда китара. Конкурсът и наградата са спечелени от бразилския китарист Маурисио Гомес, който сега учи в Испания. На инструменти, изработени от Никола Минев, свирят изпълнители от САЩ, Япония, Бразилия, Аржентина, Португалия, Венецуела, Испания, Гърция, Сърбия и България.
За добрата му и ползотворна работа по време на неговото пребиваване в Бразилия напомня и топлото благодарствено писмо, отправено към него по повод на завръщането му в България:

Правителство на щата Пара
Фондация Карлос Гомес
Белем, 20 декември 2002


Проф. Лютиер
Никола Минев
Тук

Уважаеми професор Никола,
В продължение на 11 години, през които имахме привилегията да съжителстваме с Вас, се научихме да уважаваме и открихме как по нов начин да се отнасяме към музикалните инструменти, които са част от нашето всекидневие в тази музикална институция, постигайки по този начин сред преподавателите и учениците един нов поглед върху ползата от полезния живот на инструментите и подобрявайки артистичните успехи на цяла плеяда музиканти.
Бихме желали в този момент да Ви благодарим за търпението, за всеотдайността и че ни показахте едно професионално отношение, откривайки нови пътища за младите и възрастните в нашия щат. Факт е, че благодарение на вас една професия се включи като обещаваща перспектива, която ще позволи други възможности за пазара на труда, ще облекчи социалните напрежения и ще подобри стандарта на живот на много младежи, които се интересуват от продължаването на процеса, в който Вие бяхте пионер.
Ще бъдем винаги на Ваше разположение, надявайки се, че един ден ще можем да се отблагодарим за цялото Ви посвещение и познание, които обновяват възможностите за развитие в областта на конструирането и поддръжката на музикални инструменти, така необходими в нашия район. Изразяваме нашето преклонение и висока оценка, желаейки много успех и щастие при вашето завръщане в България. С внимание:

Пауло Жозе Кампос де Мело
Суперинтендант

GOVERNO DO ESTADO DO PARA
SECRETARIA ESPECIAL DE ESTADO DE PROMOCAO SOCIAL
Белем, 20 декември 2002

Prof. Luthier
Nikola Minev
Nesta

Prezado Professor Nikola,
Ao longo de 11 anos em que tivemos o privilegio de conviver com V.Sa. aprendemos a respeitar e descobrimos novas formas de lidar com os instruments que fazem parte do dia a dia desta Instituição, conseguindo desta forma incutir em professores e alunos uma nova visão sobre a vida util dos mesmos, melhorando o desempenho de toda uma classe artistica.
Gostariamos nesse momento de agradecer pela paciencia, pela dedicação e pelo fato de ter proporcionado uma visão profissional, abrindo novos caminhos para jovens e adultos em nosso Estado.
É fato que, graças a V. Sa. uma profissão se apresentou em um quadro promissor, que vai permitir que outras opções no mercado de trabalho, aliviem tensões sociais e melhorem o padrão de vida de muitos jovens interessados em dar continuidade ao processo em que V. Sa. foi pioneiro.
Estaremos sempre a disposição, esperando poder um dia retribuir toda a dedicação e conhecimento que renovaram as possibilidades de desenvolvimento da area de construção e manutenção de instrumentos musicáis, tão primordiais na nossa região. Manifestamos a nossa admiração e apreço, desejando muito sucesso e felicidade no vosso retorno a Bulgária. Atenciosamente,

Paulo Jose Campos de Melo
Superintendente

От 2003 г. Никола Минев отново живее и работи в София, където продължава да изработва класически китари. За инструментите използва Германски смърч, кедър от Канада, смърч от Северна Америка и кедър от Аляска за горните дъски, а за царгите и дъното - жакаранда (висококачествен бразилски палисандър) от района на Амазонка и рио-палисандър. (На снимката вляво с китара на Никола Минев) За класическата китара във Варна през този ранен период получаваме представа от спомените на Никола Минев:

"Навремето във Варна китарата беше позната предимно като инструмент за компании и забавление. Песнички, акордчета няколко, всичко живо свиреше по слух… И не само във Варна…"

"Е, да не си кривя душата, имаше и такива, които бяха стигнали донякъде, ама като в първи клас в учили- ще. Затова, когато се случи да дойде някой китарист от „загнилия" Запад, това беше голям празник."

"Някъде към 1971 г. имаше смесен концерт в ДНФ в който участваше и норвежецът Пер Олаф Хедлунд, който изсвири 4 - 5 неща доста прилично."

"Следва Пако Карбонел, 1974 г. в Македонския дом. Прекрасен музикант, в програмата си имаше музика от предкласика до съвременна. Познавач на стиловете, испанец, който не приличаше на испански китарист, а на световен.
По това време живееше в Швейцария, но оттогава повече нищо не знам за него. Нищо не успях да намеря... Не е за вярване, че никой нищо не е писал за него. Помня го добре не само като китарист, но и като човек. По това време се занимавах и с конструиране на китари.
Помолих Пако да му разгледам китарата, но той веднага трябваше да пътува за следващия си концерт в Шумен с влак през нощта. Каза ми, че ако мога да пътувам с него за Шумен и ако има къде да разгледам китарата (Рамирес), ще ми я остави да я проуча на спокойствие.

Пристигнахме в полунощ в Шумен и пред хотела той ми даде китарата, като ми каза само да я оставя на следващия ден на рецепцията в хотела поне два часа преди концерта му и да бъде настроена (позволи ми да разхлабя струните, за да мога да проуча и вътрешността). Нямам думи… просто ГОЛЯМ ЧОВЕК!!!"

"Раул Малдонадо представи своя концерт в ДНФ (Дом народен флот) през 1975 година. Свири предимно свои произведения на базата латиноамерикански фолклор и беше много емоционален. Китарата му беше страхотна, на френския майстор Даниел Фридерих. Още ми звучи в главата... "

"Ирма Костансо ! Прекрасен музикант ! Перфектен звук и тембри ! Концертът във Варна бе през 1976 в зала „Корабостроител”. Тя имаше концерти още в Пловдив, Нова Загора и Сливен. Съпровождах я през цялото време, докато отпътува от София.

През 1995 г. тя ме покани за около 10 дни да щ гостувам в Буенос Айрес, където прекарах чудесни моменти. Разведе ме из целия възхитителен град, бях на различни концерти, включително и в известния Театър Колон (Teatro Colon) на концерт на симфоничния оркестър (в него свиреха и трима българи)…"

"Много силно впечатление ми направи и концерта на американеца Уйлям Матюс. Той се състоя в залата на Македонския дом през 1978 г. и беше в две части. В първата част свири на лютня, а във втората на китара. Спомням си, че и репертуара му беше много добре подбран. Имаше музика от всички епохи и свиреше отлично и на двата инструмента. Той посети Варна и втори път. Концертът му беше на 25 февруари 1982 година…"

"Наистина е жалко, че днес вече няма много информация за тези прекрасни музиканти. Явно те ще останат единствено в спомените и мислите на хората от моето поколение. Тези, които имахме щастието да присъстваме и лично да се насладим на техните прекрасни изпълнения. Чувствам се щастлив, че имах привилегията да се запозная с такива китаристи, изпълнители от световна величина…"

Възхитителен е начинът, по който говори Никола Минев за гостуващите китарни изпълнители във Варна. По неговите думи можем да разберем колко са били впечатляващи срещите с тези артисти, носители на световните традиции в областта на китарното изкуство. Превръщането на изкуството в осъзната мисия за духовно израстване е от изключително значение за развитието на културните процеси в България през изминалия век.

Стихотворение на варненския поет Богомил Тодоров, публикувано във в. „Народно дело”, вдъхновено от концерт на Никола Минев в зала „Корабостроител” - Варна, 17 март 1981 г.

Концерт за класическа китара

на Никола Минев

Китарата - с извивки на жена или момиче.
Китарата, притихнала интимно в твоя скут,
е нямата заложница и твое светло вричане
в изкуството, в каторжния му титаничен труд.
Вглъбяваш се неистово: до сетива и тяло,
до облачната висота на своя дух вглъбен.
Успехи аплодирала, немяла при провали,
тъмнее - кратер - залатa...
И блед, и вдъхновен,
притискаш до гърдите си ревнивото и тяло,
обсебвало те в нощите, изпивало те цял.
Под пръстите магически внезапно оживяла,
река от звуци руква - кой би я удържал !
И няма край водата ", потекла безпределна:
от полети, страдания, от страсти и борби
плете, преплита кръгове от живи и умрели,
от радостни стремежи и нерадостни съдби.
Тъмнее кратер - залата, но нещо я събужда:
клокочи глухо лавата, надига се, бучи...
Това ли е дуендето на Лорка, драги друже,
в безкрайното изгаряне пред чуждите очи ?